ТРУДНО Е, КОГАТО НЕ Е ЧЕСТНО


изтеглен файл

След два месеца отиваме на избори, след около месец започва официалната предизборна кампания. Местните избори са важни. И като че ли до съвсем скоро имаше огромен интерес към датата 25.10.2015 г. Но Референдумът промени всичко. Няма да ви заблуждавам – за мен лично въпросът с въвеждането на електронно гласуване е най-важният и съм доволен, че ще имам възможността да отбележа „ДА“ на малката бюлетинка. И въпреки съмненията, които имах за останалите две предложения, признавам, че ще гласувам на тези избори с половин усмивка. Част от нас беше “изрязана“ и изхвърлена на боклука от “съвестта“ на 240-те – по-голямата и за мнозина – по-важната част. По-подробно за това, което се случи с гласуването в пленарна зала относно предложените от Президента въпроси за Референдума, ще поговорим следващия път.

В резултат от това гласуване хората бяха измамени и …. каквото и да кажа, ще бъде недостатъчно. Убеден съм, че по-голямата част от гражданите щяха да отидат до урните този октомври, но не заради бъдещия им кмет, а заради Референдума. Цялата обсебеност около промените в изборните правила не беше толкова видима, а като че ли остана по-прикрита, като една невидима сила, която щеше да помете урните на 25-ти. И щеше да бъде грандиозно. Истината е, това сега няма как да се случи. Няма го онова очакване, онова напрежение, остана гневът в най-мизерната си форма. Какво да правим оттук нататък?

Не бива да си налагам мнението върху вас, но ще го направя 😀 . Референдумът беше осакатен от всички парламентарни сили – от опозицията, през „АТАКА“, които не знаят какви са и какво правят там, че чак до управляващите, които бяха стълбовете на подписката за народното допитване. Дали видяхме шизофрения в действие или добре изигран план, ще гадаем при следващата ни среща. Това, което е факт, е че хората, агитиращи ни да сме активни и агитирайки ни след месец пак да бъдем активни, ни забраниха да бъдем активни. Знам, няма много смисъл, това е просто факт. И оттук идва объркването ни. Най-лесно е да се оставим на разочарованието ни от системата и на 25-ти да отидем за риба или в гората на гъбобер (не знам дали това е дума, но схващате смисъла 😉 ). Но именно това е, което партиите искат – да унижат всички мислещи, можещи и разсъждаващи българи, тези, които могат, така че да останат онези, които не могат … нищо. По този начин решенията в държавата ще се взимат благодарение на гласоподаватели, които даже не знаят името на държавата, в която живеят….. да, попадал съм на много такива. Тези хорица така или иначе участват в изборния процес, но докато не намерим възможност и ресурс да им отворим очите, трябва сме активни, за да намалим електоралното им влияние. Това е простата истина. Дали ще подкрепим нова политическа формация, или ще гласуваме напук, или ще застанем зад онзи, зад когото винаги сме заставали, без значение какво се случва – изборът е изцяло наш. Но изборът трябва да бъде направен, колкото и нечестно да ни се струва всичко. Трябва да направим това, което винаги трябва да правим – да избираме между лесното и трудното в този живот. Лесният избор си е лесен, трудният е правилният.

ТРУДНО Е, КОГАТО НЕ Е ЧЕСТНО

Започваме отначало


ogromna-protestna-vylna-zalq-bylgariq-(obnovena-galeriq)-154615
Защо започваме отначало?

Помните ли какво ядохте вчера или денят преди това – аз не помня, съмнявам се, че и вие се сещате в момента. И знаете ли защо – защото няма значение. А помните ли кой ни управляваше вчера, миналата година и преди това? Да, разбира се, че помня, защото това вече има значение и то огромно. Ако и вие помните, тук сте на правилното място.

Започваме наново – с политиката, с ежедневието ни, със самите нас. Защото се изморихме от интриги и измислици – нуждаем се истината, от нейната емоционална страна, носеща свобода, от нейния практически опит в борбата с наглостта и лицемерието, както на нашите врагове, така и на нашата тъмна страна, караща ни да правим глупости всеки ден – да не се лъжем – всеки е поне малко мрачен „отвътре“. Истината е повече от една статична свобода, тя е динамично освобождение, процес, много по-важен от състоянието. Това ще се опитаме да създадем – едно пространство на свободата, честните отношения и силата на личното мнение, защото то е двигател за всеки човек с визия за бъдещето.

Ще говорим за това бъдеще, за неговата политическа същност. Ще обсъдим и миналото като трамплин за утрешните събития. Ще разтълкуваме думите и действията на родни и чужди политици, така че да разберем онова, което за мнозина остава неразбрано. Ще агитираме за гражданска активност, но не и за партийна принадлежност. Ще се сблъскаме със смисъла на демокрацията, гласуването, протестирането, избирателната система, референдумите, със смисъла да живеем в България и да сме щастливи тук. Ще търсим смисъла на много, много места, но обещавам, че винаги ще го намираме, колкото и малко да е той. Ще говорим открито и честно, по-позитивно и по-откровено от всякога – нашето оръжие е истината. И дори на моменти да е непосилно трудно да я следваме, ще използваме интуицията си – вярата в самите нас.

Добре дошли в parlamentblog
Драго ми е: Жоро 🙂

Започваме отначало